„ЗВОН КОЛОКОЛЬНЫЙ ДАЛЬНИЙ...”
Семён Самуилович Виленский (р. 1928 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЗВЪН КАМБАНЕН ДАЛЕЧЕН
Звън към килията сутрин
носи камбанена песен.
Чувам камбаната смутна:
„Где си? – разнася се. – Где си?”
„Тук съм!” – сълзици за поздрав,
робски сълзици не крия.
Не пред духа на Бога,
плача пред теб, Русия.
Ударения
ЗВЪН КАМБАНЕН ДАЛЕЧЕН
Звъ́н към кили́ята су́трин
но́си камба́нена пе́сен.
Чу́вам камба́ната сму́тна:
„Где́ си? – разна́ся се. – Где́ си?”
„Ту́к съм!” – сълзи́ци за по́здрав,
ро́бски сълзи́ци не кри́я.
Не́ пред духа́ на Бо́га,
пла́ча пред те́б, Руси́я.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Семён Виленский
ЗВОН КОЛОКОЛЬНЫЙ ДАЛЬНИЙ...
Звон колокольный дальний –
В камеру вместе с рассветом.
Колокол слышу печальный:
„Где ты? – доносится. – Где ты?”
„Здесь я!..” – И слёзы привета,
Слёзы неволи скупые.
Не перед Богом это –
Перед тобой, Россия.
1948 г.
---------------
Руският поет и мемоарист Семьон Виленски (Семён Самуилович Виленский) е роден през 1928 г. в Москва. Учи във филологическия факултет на Московския университет и в Лвовския университет (1945-1948 г.). През 1949 г. е осъден на 10 години с обвинения за антисъветска агитация и до 1955 г. е затворен в лагерите на ГУЛАГ в Колима. През 1956 г. е реабилитиран. Първото му публикувано стихотворение е във в. „Неделя” (1957 г.). През 1963 г. е съосновател на гражданско сдружение на бивши лагеристи, прераснало през 1990 г. в московското историко-литературно общество „Возвращение”, на което е председател. Съставител е на публицистичните сборници „Дети ГУЛАГа”, „Доднесь тяготеет” (в два тома, 1989 г.), на христоматията „Есть всюду свет. Человек в тоталитарном обществе” (2000 г.), на антологията „Поэзия узников ГУЛАГа” (2005 г.) и др. Автор е на стихосбирките „Каретный ряд” (1992 г.) и „Широкий день” (2006 г.) и на лагерните мемоари „Вопросы есть?” (2006 г.). Член е на Комисията по реабилитация на жертвите от политическите репресии, главен редактор е на издателство „Возвращение” и на сп. „Воля”.